Здравейте, днес ще си поговорим за моят материал - полимерната глина.
Първоначално замислена като заместител на бакелита, полимерната глина все повече навлиза в света на творчеството у нас. И има защо. Тя е един универсален материал, който подлежи на лесно оформяне, гравиране, шлайфане, боядисване, смесване, полиране. Има много различни марки и варианти според това за какво ще я ползвате. Има по-твърди и по-меки глини. По-здрави, по-пластични за бижута или твърди за различни пластики.
За първи път полимерната глина се появява в Германия през началото на 40-те години, когато творецът на кукли Морийн "Фифи" Круз започва да изработва с нея главите на куклите си. През 1967-ма година продава формулата си и така се появява първата официална марка полимерна глина Фимо.
От тогава до днес се появяват много и различни полимерни глини. Sculpy, Cernit, Kato, Premol и други. Всички са с различна твърдост, якост и еластичност.
С времето различните марки започват да добавят различни линии в своето производство, като включват блестящи, течни и полупрозрачни варианти на своите продукти, както и различни натурални примеси, за имитация на естествени камъни, перли и други естествени материали.
Полимерната глина е изключително удобен заместител на керамиката за домашна употреба. С нея се работи чисто, не се налага някакво особено оборудване като пещи, глазури и други. Оформя се лесно и се пече в обикновена домашна фурна.
От тук започват и митовете за полимерната глина.
Мит 1: Трябва отделна фурна за полимерна глина.
Не, не ви трябва отделна фурна за полимерна глина. Трябва ви термометър за фурна, с който да регулирате правилната температура, за да не прегаря глината. Глината е опасна, когато изгори!
Мит 2: Полимерната глина е за деца
Въпреки че има много общо с Пластилина, полимерната глина не е за малки деца, които биха могли да го погълнат. Почти всички марки имат детски серии и е препоръчително те да се ползват от малки деца.
Мит 3: Полимерната глина трябва да се лакира.
Сама по себе си полимерната глина след изпичане е пластмаса. Няма нужда от лак, не поема вода, за разлика от дървото например. Глината се лакира ако сте ползвали оцветители и боя, която може да се отмие с времето. Самата глина няма нужда от допълнителна защита.
Мит 4: Не може да се мие полимерната глина.
Както в предходния мит: няма проблем да се мие и мокри. Тя е пластмаса.
Мит 5: Можеш да си направиш домашна полимерна глина.
Не, не можеш. Материалите, които използват производителите на полимерна глина не са достъпни за свободна продажба. За производството са нужни специални материали и оборудване. Не става в домашна обстановка. Всички клипове в ютуб, които може да сте гледали, за направа на "Домашна полимерна глина" са за направата на студен порцелан и нямат нищо общо с качествата на оригиналната полимерна глина. Студеният порцелан има своето приложение и качества, безспорно, но е съвсем различен материал, близък по-скоро до самосъхнещата глина, отколкото до полимерната.
Мит 6: Полимерната глина става за изработване на съдове.
Не, не става. Полимерната глина не е сертифицирана за употреба с хранителни продукти и за направата на съдове за хранене. От нея не се изработват чаши и чинии. При декорация на чинии трябва да се знае, че те са само за украса и не бива да се ползват по предназначение. При декорацията на чаша, както при декупажа, трябва да се остави ръб за пиене. Затова и се декорира страната, от която няма да се пие.
В заключение: не вярвайте на всичко, което се пише по групите и форумите. "Една жена каза" не е достоверен източник. За щастие, вече живеем във времето на чичо Гугъл, който знае всичко и можем лесно да проверим истинността на дадено твърдение.
Ако решите, че искате да се занимавате с полимерна глина проучете коя марка глина ще е най-подходяща за вашите цели. Дали ще правите цветя или фигури, бижута или предмети за бита. Включете се в групи по интереси и ползвайте активно колективното знание. Задавайте въпроси и не се притеснявайте да показвате прогреса си. Всеки е започнал от някъде.
Граници има само, когато сам си ги поставиш!