Преди около 4 години единствените ми приятели-творци ме поканиха на базар за ръчно изкуство. По това време изобщо не се интересувах от ръчно изкуство, не знаех какво е това и изобщо нямах представа къде отивам, тъй като това беше първото ми посещение на подобно мероприятие. Имайки за пръв път досег с този вид изкуство, бях изумен от това, колко добре отрупани с изключително красиви творения бяха сергиите. Още при първата си обиколка бях изумен от това, колко красиви неща видяха очите ми в рамките на 20-на минути. Тогава си дадох сметка, какъв огромен труд е коствало на тези талантливи души, да създадат това, което аз съзерцавах с въодушевление.

Да, обаче, за жалост нещо ми направи много силно, негативно впечатление - отношението към творците не беше това, което според мен те залужаваха. Някои бяха свряни в ъгъла, други сложени на течение. Чух и коментари от творци от типа "дано си изкарам наема" или "поне си изкарах наема". От всичкото това си направих извода, че творците са третирани не като таланти (както подобава), а като обикновени търговци, от които целта беше печалба на техен гръб. Разбрах, че идеята не беше да видим потенциала на българския талант, с който да се гордеем. Идеята беше чисто и просто печалбарство.

Другото нещо, което ми направи доста негативно впечатление беше, че голяма част от посетителите се държаха като на разходка в мола. Обикаляха, подминаваха, говореха си и само една много малка част се спираха, за да обърнат внимание на високото ниво на детайл, което се съдържа само в нещо създадено с много любов и талант. Дадох си сметка, че хората изобщо не оценяват плодовете на съвкупността от заложби, труд, материаловложение, време, саможертва и много, много други.

Мина малко време, посетих още един базар, а след това се сдобих и с първото си ръчно изработено творение. Направи ми впечатление прецизността в изпълнението на всяка част от това, което купувача получава - опаковка, визитна картичка, подаръче-комплимент към клиента и разбира се самото творение, изработено с изумително ниво на детайл.

Мина още малко време. Започнах да се интересувам все по-живо от ръчно изработени творения. Логичната стъпка беше да потърся в интернет място, в което да се наслаждавам на творенията и да се запознавам с творчеството на нови творци и да научавам за нови стилове, техники, занаяти. Така постепенно ръчното изкуство стана страст за мен. Варианта тогава беше единствено фейсбук групите за ръчно изработени творения. Да, обаче, там отново ми направи впечатление нещо много неприятно - изобилието от ограничения, които творците понасяха. Няма как една творческа личност да изрази себе си по какъвто и да било начин, ако постоянно търпи ограничения и не получава подкрепата която заслужава. Всеки човек, независимо дали е творец бива окрилен, когато получи капчица морална подкрепа. А когато бива постоянно насърчаван, той възкръсва и дава най-доброто от дълбините на своята душа. Това за мен тогава бе недопоустимо! Ценностната ми система отказваше да асимилира случващото се. В мен се появи неистовата вътрешна нужда да допринеса за развитието на тези хора, защото те не заслужават подобно отношение.

Ако не друго, то с гордост мога да кажа, че имам качеството да разбирам нуждите на другите и да подкрепям другите по неповторим начин. В мен се надигна неудържимия стремеж да създам нещо ново и различно, и да променя цялата действителност на тази общост. И така на 26 Март 2020 година, създадох групата Хендмейд България. "Поредната група за ръчно изработени творения" - мислеха си всички, които бях поканил в групата. Но не след дълго те видяха нещо различно - видяха, че някой го е грижа за тях, че ги подкрепя, че ги защитава, че им дава шанс да покажат истинската си същност. За кратко време групата набра изключително висока популярност.

Не след дълго, осъзнах, че независимо от факта, че един администратор на група отменя абсурдни правила, които присъстват в други групи, то все пак има някой, заради когото общността продължава да търпи ограничения - самият Фейсбук. Това ме провокира да помисля за алтернативен начин, по който да заобиколя и тези абсурдни правила. Разбира се като програмист не ми оставаше нищо друго, освен да създам платформа. Такава, каквато винаги съм искал да виждам, но никой не се е нагърбил с отговорността да разработи. Такава, каквато творците и всички интересуващи се от ръчно изкуство заслужават! И така, приключението започна. Няколко седмици по-късно, написах първите редове код на сайта, в който четете статията в момента!

Връзката ми с проекта е изключително специална, защото тя засяга няколко страни - от една страна моята мисия да създам уютно кътче за всички интересуващи се от ръчно изработено изкуство, но от друга - нещо много съкровено. Handmasters.bg се разработваше в най-трудния момент от моя живот. Момент, в който живеех в оковите на човек-жертва на затвора на собственото си съзнание. Човек, който в последствие по несправедлив и жесток начин раздели мен и моята дъщеря. И независимо от трудните ситуации, пред които бях поставен, аз не се отказах. Всяка минутка отделях за разработването на проекта, а трудностите, пред които ме поставяше съдбата създадоха висока емоционална връзка между мен и всеки ред код, който пишех. Това доказа и небхватната ми любов към общността, а същата тази общност ме зареждаше и вдъхновяваше всеки път, когато посещавах фейсбук групата, и се наслаждавах на невероятните красоти, които творците публикуваха! Това ме окриляваше допълнително!

Програмирането не било изкуство. Било суха материя. Аз вярвам, че това не е така. Едно нещо, което правиш с душата си не може да бъде суха материя. Едно нещо, което правиш, докато си вдъхновен, не може да бъде принизявано по този начин. То също може да бъде изкуство, защото дава плодове-израз на душата, сърцето и вдъхновението на автора. Използвано по правилния начин и в правилните ръце, програмирането може да бъде мощен инструмент, който да служи за благото на обществото и да им помага, вместо да бъде средство за печалба на нечий чужд гръб.

Докато разработвах платформата, макар да бяха малцина, имаше творци, които започнаха да ме подкрепят. Те видяха нещо различно в проекта. Видяха, че на първо място, някой го е грижа за тях. Някой изпълнява техните желания, вслушва се в техните нужди и се опитва да направи работата им по-лека, а живота им по-хубав. Едно от основните преимущества на проекта е, че той не цели да се облагодетелства на гърба на твореца! Поради тази причина, една макар и малка, но все пак доста страстна част от творците започнаха да ми помагат - започнаха да докладват бъгове, да дават идеи, да се включват в дискусии, за да обсъждаме различни части от проекта. Имах особено голяма трудност с категоризирането на творенията, за което творците ми помогнаха значително. Разбира се, благодаря им преди всичко, заради това, че ми се довериха и се регистрираха първи в платформата!

Трудейки се върху проекта съвсем сам, осъзнах, че дори един единствен човек е напълно достатъчен, за да сътвори нещо голямо и значимо. Създадох свои начини за оптимизиране на времето си, бях провокиран от създалата се ситуация да използвам оскъдните си ресурси по максимално добър начин и повиших продуктивността си многократно. Всичкото това се дължи от една страна на злощастната ми съдба, която не ми остави друг избор, освен да се боря и да давам всичко от себе си, но най-вече на българските творци! Защото те бяха тези, които ме вдъхновяваха! Независимо, че физически разработвам проекта сам, аз вярвам в екипа и в силата на единността. Вярвам, че само когато сме обединени сме силни и само тогава можем да създадем нещо велико и неповторимо! Не смятам, че плодовете на моя труд се дължат единствено на мен. Защото точно творците са тези, които с вярата си, подкрепата си, с идеите си ме тласкаха напред. Това е моят екип!

Handmasters.bg не е просто платформа. Това е мисия. Мисия, която цели да преобърне цялата хендмейд дейтвителност и да даде на хората от общността вичко, от което имат нужда и което без съмнение заслужават! Мисия, която се отглежда от зародиш с огромно вдъхновение и любов!

Искрено Ваш,
Николай ❤️