Отдавна не бях писал статии. Липсваше ми. Напоследък разсъждаавм върху една тема, която доста ме тормози вътрешно, която бих искал да споделя с Вас, скъпи приятели. Тази тема стана плод на дискусия и по време на интервюто ми с Диана Дезир, което заснехме преди два дни за YouTube канала на Handmasters.

Спомняте си най-вероятно колко често са Ви питали като малки, какви искате да станете като пораснете. Най-вероятно сега въпросът към по-малките също не се е изменил, поне аз нямам такива наблюдения.

Нещо много силно ме тормози в този въпрос: "Какъв искаш да станеш...". Какъв е смисъла на въпроса - да практикуваш нещо, когато пораснеш или да вършиш нещо, което ти доставя удоволствие, докато не се пенсионираш? Какъвто и да е отговора на въпроса, аз имам допълващ въпрос: "И какво от това?". Защото крайният резултат за мен е просто да правиш нещо, докато не се пенсионираш. И каква е ползата от тази дейност? 

Разбира се не казвам, че няма благородни професии и че практикуващите някои от тези професии буквално спасяват човешки (а и не само) животи, оказват благотворно развитие върху природата, инфраструктурата, икономиката, технологиите и т.н. но с повечето от нас далеч не е така!  Но въпросът е друг. Доста по-дълбок, философски, дори духовен. Аз все си мисля, че не идваме на тази земя случайно. Още повече пък не мисля, че нашата цел да се появим на този свят е единствено да работим или да практикуваме добрите си професии, чакайки заплатата си в края на месеца, както и отпуската си, за да разберем, че веднъж-дваш годишно сме хора и заслужаваме почивка. Е, пораснахте и станахте това, което искахте. И сега какво?

Все си мисля, че би било много по-правилно и би довело до много по-голям размисъл у малките , ако въпросът се измени. Какво ако вместо да ги питаме какви искат да станат като пораснат, ги попитаме: "Каква е твоята мисия на този свят?". Защото аз лично смятам, че всеки от нас има определени заложби, чрез които може да допринесе за развитието на обществото си и да остави нещо значимо след себе си, нещо смислено, което да помогне на тези, които остават след нас. 

Лично аз не мисля, че е достатъчно да оставиш поколение след себе си. Смятам, че би било много по-изпълващо и удовлетворяващо за тях самите, за нашите деца, да знаят, че ако бъдат целеустремени, фокусирани и всеотдайни на мисията си, могат да направят света едно по-добро място, било то в тяхната родина, техния град, квартал, та дори около блока си.

Разбира се не е задължително да имаш мисия и да се отдаваш на нея. Всеки има свободата да живее живота си както прецени за добре. Но задълбавайки въпроса дори философски, и погледнато отстрани, ако се замислите животът изглежда доста безмислен ако наистина идвахме на тази земя само за да работим, да продължим рода и да умрем.

Та, въпрос към Вас, скъпи творци е: каква е Вашата мисия? Работите ли, за да се поготвите за следващия базар или имате по-възвишена цел, която искате да изразите чрез творчеството си? Хората на изкуството са едни от тези, които имат силата да променят играта. Защото благодарение на шедьоврите си, те са на показ, те събират погледите, изумяват тълпата, но също така предават определено послание пред широката публика. Интересно ми е да разбера каква е Вашата мисия!

Мечтайте смело! ❤️

Поклон! 🙏